Хисаря

IMG_1852Град Хисаря се намира в централната част на страната, под южните склонове на Средна гора, на 360 м н.в.  Релефът е оформен от плавния преход от склоновете на Средна гора към Горнотракийската низина. Климатът е преходно-континентален с топла и мека зима. Снежната покривка се задържа средно 27 дни в годината. Пролетта е ранна и сравнително топла, лятото се характеризира с високи температури /юли и август/, ниска влажност и слаби ветрове. Есента е слънчева, топла и продължителна. Средната годишна температура на въздуха е 11,5 градуса.

Характерно за град Хисаря е термалното находище от 22 извора, разположени в малък район,  с различна физико-химична характеристика и температура, с доказани лечебни качества. Първото организирано балнеолечение в България е организирано в Хисаря. През 1882 год. правителството на Източна Румелия издава “Правилник за експлоатация на хисарските бани”. Чешкият химик Состержонек извършва в лабораторията на Санитарния съвет в Пловдив химически анализ на водата от пет хисарски извора. Това е първият химически анализ на минерална вода в България.

Минералната вода от извор „Момина баня“ е с най-високо съдържание на радон (160 Емана) и температура 47 градуса, което я прави най-показателна за лечението на бъбречно-урологични заболявания и заболявания на опорно-двигателния апарат. Водата е слабо минерализирана, без цвят и мирис, с приятен вкус. Първият химичен анализ на минерална вода в България е направен още през 1882 година, именно на извор Момина баня. С него се поставя началото на организирано балнеолечение в България. Тогава правителството на Източна Румелия издава и първия Правилник за експлоатация на хисарските бани.

Най-голямото доказателство за лечебната сила на хисарската минералната вода е Музеят на бъбречните камъни в специализираната болница за рехабилитация. Сбирката е започната през 1981 година и съдържа над 12 000 броя бъбречни камъни, изхвърлени по време и след балнеолечение в Хисар. Една част от конкрементите са след оперативна намеса и са дарени от проф. Пачеджиев. В момента е експонирана само малка част от нея. Сред експонатите може да се види и най-големият бъбречен камък в България, тежащ 560 грама.

Минералната вода на извор Момина сълза също е слабо минерализирана, но със съдържание на много микроелементи – манган, цинк, кобалт, мед и други или т.н. метални витамини. Използва се за питейно лечение, предимно на стомашно-чревни заболявания. Има температура 42 градуса.

До водопийния павилион Момина сълза е чешмата „Стублата“, която е най-хладка – 31 градуса и се ползва за промиване на очите. В този район, в радиус от 100 метра, са разположени няколко извора с различно съдържание на елементи и температура. Топлица е най-горещият извор с 51 градуса и върху него е била построена първата баня, използвана още от римско време. Водата се използва за балнеолечение, подходяща е при гинекологични заболявания. До нея е извор „Бистрица“, с температура на водата 45 градуса. Използва се само за къпане. Подходяща е за кожни заболявания – освежава кожата, като я прави извънредно нежна и красива. Затова преди години е била предпочитана от дамите! Срещу тях е разположен изворът „Свежест“. Водата в банята е с температура 41 градуса, а в басейна се охлажда до 37 градуса. Използва се за лечение предимно на неврози.

До този комплекс от минерални извори са останките на най-голямата римска баня, открити през 1935 година. Археолозите датират строежа от IV в. Градена е със смесена зидария, с дебелина на стените 1-2 метра. Подът и стените са били от бял мрамор. Имало е помещения за топла и студена баня, място за почивка, два басейна, с размери 15/5 метра и дълбочина 1,40 м. А в други, специални помещения, жреците извършвали лечебни процедури след къпането – масажи и намазване с благовонни масла. Към банята имало и нимфеум – светилище на нимфите, почитани като божества на изворната и лековита вода. Топлата вода се ползвала и за отопление. Керамични тръби отвеждали топлата вода под мраморните плочи на пода, а нагоре, между двойните стени, се насочвала топлата пара.

Разходката по минералните извори приключва с една от емблемите на града – Колонадата. Тя е построена през 1960 година и е точно копие на римска колонада. Захранва се с минерална вода от извор „Момина сълза“. Върху свода са изобразени осемте антични божества на здравето – Язо, Панацея, Телесфор, Асклепий, Хигия, Епионе, Мохайос и Подалериос. Върху свода на колонадата са нарисувани символично основните кристали на минералната вода.

Хисаря (наричан Аугуста, Диоклецианополис, Севтополис, Алексиополис, Топлица) има богата хилядолетна история. Благоприятният климат и минералните води са привлекли хората по тези места от най-дълбока древност. Тук е съществувало праисторическо селище още преди V-IV хил. пр.Хр. По-късното тракийско селище около минералните извори е влизало в пределите на Одриската държава. Около минералните извори били изградени лечебно-религиозни светилища (нимфеуми). От този период датират големите тракийски култови съоръжения край Старосел.

След завладяването на провинция Тракия от римляните през 46 г. около минералните извори възниква голям римски град. През 293 г. императорДиоклециан му дава статут на град и оттогава започва неговото укрепяване с масивни крепостни стени и изпълнението на нови градоустройствени решения. По своята запазеност и оригиналност укрепителната система и архитектурата на римския град Диоклецианопол се нарежда на едно от първите места в Европа. На много места крепостната стена достига височина до 11 метра, а южната крепостна порта се извисява на 13 м. Крепостта има 44 кули.

В античния град се е влизало през четири големи порти. Градската архитектура е съсредоточена в централния градски парк до извор “Момина сълза”. Тук се е намирала най-представителната обществена сграда (резиденция). Тя представлява голяма двуетажна постройка, чиито помещения завършват с внушителна сводова конструкция. В непосредствена близост до нея е разположен бански комплекс, който обхваща площ от около 2000 кв.м. Термите на Диоклецианопол са едни от малкото запазени римски терми на Балканския полуостров, в които са били извършвани процедури и лечение сминерална вода. Съхранени почти до покрив, те впечатляват със своята оригиналност. От вътрешната страна помещенията са били облицовани с бял мрамор. За отопление е била използвана минералната вода.

Комплексът от представителните сгради в парк “Момина сълза” включва иамфитеатъра. Той е бил едно от най-посещаваните и любими места на хората в онази далечна епоха, дошли в Диоклецианопол на отдих и развлечение. Амфитеатърът е от типа на циркусите, в които са се провеждали спортни състезания и борби с животни. Построен е през първата половина на IV в. и е спазвал каноните на новата християнска идеология да не се пролива кръв. Отлично запазена е арената и обслужващите амфитеатъра помещения. През 306 г. била построена банската сграда при извора „Момина баня“, където и сега е запазен керамичен надпис, дълъг 16 метра, с имената на римските съимператори Максимилиан Галери и Лициний-баща.

След въвеждането на християнството като официална религия в римската империя през първите десетилетия на IV в., Диоклецианопол се превръща във важен християнски център – седалище на епископ. Откритите в града 10 раннохристиянски базилики от периода IV – VI в. отразяват особеностите в развитието на раннохристиянската архитектура. Това може да се види и днес в добре запазените и експонирани храмове. Интерес представлява единствената открита досега двукорабна базилика, която е построена през средата на V в. върху част от казармения комплекс на античния град. В историческите извори се съобщава, че по това време градът се е нареждал на трето място по големина сред градовете в провинция Тракия, след Филипопол (Пловдив) и Берое (Стара Загора).

Възстановеното през втората половина на XVII в. върху развалините на античните и средновековни сгради малко селище било наречено Хисаря. На арабски език Хисар значи “крепост”.

Некрополите на Диоклецианопол са разположени извън рамките на крепостните стени. На около 300 м. южно от укрепения град се намира римската гробница. Тя е запазена в оригинал и е достъпна за посещения. Характерна е с дългия си коридор, гробна камера и пъстроцветната си подова мозайка. Всички паметници на културата в Хисаря са експонирани в подходяща паркова среда и са достъпни за посещение от гостите на града.

Като град, разположен на исторически кръстопът, Хисаря е убежище на различни религии и вярвания. От далечните и малко познати тракийски мистерии и орфизъм, през раннохристиянските базилики, до наши дни, вярата винаги е крепяла хората, обитаващи града на лечебните извори. Днес, в града има три православни църкви, два католически храма, евангелистка църква и джамия.

Православният храм „Свети Пантелеймон“ се намира в центъра. Построен е през 1889 г. Най-впечатляващи са стенописите, пресъздаващи почти всички библейски истории. Изписани са от местен художник в стила на стенописите от Рилския манастир. Патронът на храма е покровител на болните. Храмовият празник е на 27 юли.

Църквата „Успение Богородично“ в квартал Момина баня е завършена през месец септември 1883 година. Тя е без кубета. Има една олтарна обсида и трон. Обявена е за паметник на културата през 1975 г. Храмовият празник е на 15 август. Тогава се провежда и местния събор.

Църквата „Свети Димитър“ в квартал Веригово е най-старата. Построена е през 1845 – 1850 година. Опожарявана по време на Априлското въстание и отново съградена през 1882. На пода на църквата има мраморна плоча датираща събитието. През 1856 г. в двора е построено първото килийно училище в селото. На 16 юли 1982 година е обявена за паметник на културата. Храмовият празник е на 26 октомври, когато се провежда и местния събор.

Католическият храм „Свети Свети Петър и Павел“ в квартал Миромир е построен през 1882 година от отец Павел Цакия и отец Карлос. Красивите стенописи са дело на художника Стоян Изов. Към храма има изграден пансион. Патронният празник е на 29 юни. Тогава се провежда и събора на местното население.

Католическата църква „Светото семейство от Назарет“ е най-новия храм в града. Строителството е завършено през 2005 година.

Хисарската джамия е строена в 1464 година. Намира се до Западната порта на крепостната стена. Строена е когато Хисар е бил турско селище. По време на Руско-турската война е била опожарена и до днес е запазено само минарето. От една година джамията работи през лятото.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Please leave these two fields as-is: