Сапарева Баня

Градът е разположен на в Югозападна България на 750 м надморска височина, непосредствено под северните склонове на величествената Рила планина. Намира се на 75 km югозападно от град София и на 56 km от областния център Кюстендил.

В Сапарева баня има горещи минерални извори. Тук се намира единственият в България и континентална Европа гейзер-фонтан (103 ºС). В Сапарева баня се намира единственият гейзер в континентална Европа. Температурата му е 103 °C. След неуспешен ремонт той е превърнат в изкуствен фонтан, поддържан от помпен агрегат. Скулптурата в непосредствена близост до гейзера е построена българският скулптор Вълко Ценов.

Природните богатства, климат и местоположение на общината са предпоставка за развитието на балнеолечение, екологичен и селски туризъм.

Средната надморска височина в периметъра на селището е около 730 m, като релефът тук може да се отнесе към типа на хълмисто–нископланинския релеф.

 

Забележителности

  • Средновековна църква Свети Никола. Намира се в градския парк, в центъра на града. Кръстокуполна църква със свободни рамена и голяма полукръгла апсида, с дължина 7,20 m и ширина 5,70 m. Построена е през ХІІ-ХІІІ век и реставрирана през 1937 г. по проект на арх. Рашенов. Изградена е от тухли върху каменни основи. Характерният ѝ градеж, тухлените редове, замазани през ред, както и дванадесетстенният купол и аркирани ниши определят живописния ѝ вид. Църквата е била изцяло изписана отвътре, като от стенописите до днес са запазени само отделни фрагменти. Паметник на културата от национално значение.
  • Възрожденска църква Свети Георги. Намира се в кв. Гюргево. Построена е през 1839-1840 г. от майстор Цветко от село Жабляно, Радомирско. Църквата е уникална със своята вътрешна дървена архитектура.
  • Възрожденска църква Свети Четиридесет мъченици. Намира се в близост до центъра на града. Построена е през 1859 г. от майстор Цветко от село Жабляно, Радомирско. Изографисана е през 1878-1879 г. Съхранява ценни икони и образци на възрожденското резбарско изкуство.
  • Паметник на загиналите в Отечествената война.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Please leave these two fields as-is: