Ловеч

Ло̀веч е град в Централна Северна България, административен и стопански център на едноименните община Ловеч и област Ловеч. Населението на града след преброяването от 2011 г. е 36 600 жители.
Местоположение и релеф
Ловеч е разположен на границата на Дунавската хълмиста равнина и предпланината на Стара планина. На 150 км. на запад е София, на 30 км. на юг е Троян, на 30 км. на север е Плевен и на 30 км. на изток е Севлиево. Намира се от двете страни на река Осъм , която излизайки от скалиста теснина, прави няколко извивки между хълмовете „Стратеш“, „Хисаря“ и „Баш бунар“. Релефът на околностите е хълмист и силно пресечен. На изток е скалния венец на „Стратеш“. Северозападната част на града плавно се спуска към равнинния релеф на съседната община Плевен. Средната надморска височина на Ловеч е 360 м. Най-високата точка в града е хълмът „Ак баир“ разположен на югоизток със своите 450 м надморска височина, а централната част на Ловеч е най-ниската точка с 150-190 метра надморска височина и наклон на терена 3-8%.
Климат
Климатът на Ловеч е умереноконтинентален. Средната годишна температура е 12°C. Лятото е сравнително горещо, а зимата е студена. Разликата между най-ниската и най-високата месечна температура е 20°C. Микроклиматът на ловешките околности е по-мек, отколкото в равнината около Плевен, като града е предпазен със скалния си венец от студените северни ветрове. Река Осъм създава през летните горещини известна прохлада.
Флора и фауна
В околностите на града се срещат 30 диви дървесни вида, 40 вида диви храсти и 20 вида облагородени дървета. Доминират висшите семенна растения. Срещат се разнообразни билки. Широколистните горски формации са на югозапад. Разпространена по поречието на река Осъм е и водорасловата флора.[1]
Административно и териториално деление
Според административното делене на Република България, град Ловеч е административен център на Ловешка община и Ловешка област. Подразделя се на кварталите : Вароша, Дръстене, Дикисан, Центъра, Сър пазар, Хармането, Мелта, Младост, Здравец, Червен бряг, Гозница, Продимчец и Скобелево.
По „Закона за регионалното развитие“ и изискванията на Евростат от 2004 г. град Ловеч е част от Северозападния район за планиране, с което се постига уреждане на обществените отношения, свързани с планирането, програмирането, управлението, ресурсното осигуряване, държавното подпомагане, наблюдението, контрола и оценката на регионалното развитие.
История
Античност
Ловеч е едно от най-старите населени места в България. Следите от човешка дейност датират от най-дълбока древност, за което решаваща роля играе благоприятното разположение на града между планината и равнината, както и наличието на река. Откритите в ловешките пещери останки свидетелстват за активно човешко присъствие от старокаменната, новокаменната, бронзовата и желязната епоха. През IV-III в. пр.хр. тук живеят траките. Главен източник за проучване на техния живот са тракийските погребения от околните села Смочан, Слатина, Горан, Славяни и Дойренци, както и находките от хълма „Хисаря“ и централната градска част. След завладяването на траките от римляните през I век сл.хр. на римска пътна карта е отбелязана попътната станция Мелта, която е локализирана в днешния Ловеч. По-късно във времето на Римската империя тук се изгражда римска попътна станция наречена Президиум. Разположена е на римския път, част от който може да се види и до днес в околностите на града. Чрез станцията града участва в римската транспортна връзка Ескус-Сторгозия-Тримонциум и Сердика-Одесос. Намерените материали при разкопки на хълма „Хисаря“ свидетелстват за заселването на славяни в началото на VI век.
Средновековие
Малко са сведенията за развитието на града по времето на Първата българска държава. Основно те са от разкрития средновековен некропол от X век в местността „Баш Бунар“. През XI век града се споменава във връзка с нахлуването на печенеги и техни военни действия с Византия през 1059 г.
Ловешката средновековна крепост е известна от времето на Втората българска държава. Разположена е върху хълм, който по-късно е наречен „ Хисаря “. Тук през 1187 г. е решителната битка между въстанническата армия на Асеневци и Византия. Подписания мирният договор отбелязва началото на Втората българска държава.
През XIV век Ловеч е владение на деспот Иван Александър от рода Шишман, син на деспот Срацимир и Елена. През 1331 г. Иван Александър е избран за български цар. По негово време в околностите на града е построен и функционира като книжовно средище манастира „Рождество Богородично“, наричан още „Ястреб“. Около 1324-1325 г. в Ловеч е роден българският цар Иван Срацимир, втори син на Иван Александър от първия му брак с влахинята Теодора Басараб.
Ловешката крепост е една от последните завладени по време на османското нашествие. Събитието е около 1446 г. През 1520 г. е описан в османски данъчен регистър. Сведения за града от XVII век дават Хаджи Калфа, Филип Станиславович и Евлия Челеби. Според последния града е търговско-занаятчийски център:
Този град е цветущ. Разположен е на двете страни на река Осъм и се свърза с три моста. Има всичко 3 000 големи и солидни къщи. Повечето от тях са покрити с влашки дъски, а на някой стените са много украсени. От прозорците и процепта на къщите, разположени край река Осъм, стопаните могат да ловят риба. Има също каменни сараи (дворци) и 7 малки и големи ханища. Чаршийският хан е разкошен и прилича на безистен. В града има 2 бани, 3 медресета, 5 текета, 6 детски училища (българските деца са много благородни и умни), 6 чешми с животворна вода, 215 дюкяна. Най-прославените изделия на жителите му са пъстрите тъкани и разнообразните сахтияни, които стават много хубаво украсени .[2]
Възраждане
Първите сведения за развитието на града през епохата на Българското възраждане дават пътешествениците Ами Буе, Феликс Каниц и . Основни занаяти тук са табашкия, железарския, абаджийския, кафтанджийския и др. Ловчанци са и добри бакали, фурнаджии, халачи, кафеджиии, кюркчии и др., което показва разнородна стопанска дейност. Към това следва да се добави търговската дейност в пазара на Османската империя и Европа. В края на XVII и началото на XVIII век градът е наречен заради богатството си Алтън Ловеч (Златен Ловеч). От 1780 до 1784 г. Ловеч се развива най-бурно. Според някои данни населението надвишава 20 000 жители. Приблизително такъв брой население (19 575 жители) градът достига отново едва през 1959 г. В административно отношение най-продължително време е каза към Никополския санджак, а по-късно към Търновския санджак
Културното развитие се основава върху дейността на манастира „Рождество Богородично“. Най-известните негови ръкописи са „Требник“ (съхраняван в Рилския манастир) и преписа на Бориловия синодик (съхраняван в Санкт Петербург). На 1 януари 1870 г. е учредено Ловчанското читалище „Наука“. Към него е уредена библиотека, изнасят се сказки, вечеринки, неделни четения, а през същата година е изнесена първата театрална пиеса „Райна княгиня“.[3]
В квартал „Вароша“ се откриват безплатни и достъпни за всички деца училища: Горнокрайско и Долнокрайско (1846-1847), а през 1870 г. девическо училище. Учител в Горнокрайското училище през 1847-1849 г. е Петко Славейков. През 1872 г. учителят Михаил Радославов въвежда звучната метода на обучение и възрастовото разпределение на учениците по класове.
По време на Руско-турските войни от XVIII и XIX век градът често има оперативно значение за хода на бойните действия. По време на Руско-турската война от 1784 г., Ловеч е обсаден от руската войска и при действията е изгорен.[4] Населението му драстично намалява до 4600 жители, а основният поминък запада за дълго време. По време на Руско-турската война (1806-1812) руските войски два пъти освобождават Ловеч на 17 октомври 1810 г. и 12 февруари 1811 г., с което е попречено на османското настъпление в Северна България.
Ловеч е известен като център на Вътрешната революционна организация на Васил Левски. Ловешкият частен революционен комитет е провъзгласен е за „Привременно правителство“ (Вътрешен централен революционен комитет). Левски редовно посещава града в периода 1869-1872 година.
През 1872-1874 г. майстор Никола Фичев изгражда единствения по рода си на Балканите Покрит мост. Впоследствие е изгорен до основи (1925) и въстановен през 1931 г.
През Руско-турската война от 1877-1878 Ловеч на два пъти е освобождаван от руските войски.
Основна статия: Битка при Ловеч (1877)
За първи път на 5 юли 1877 г. от малък конен отряд на полковник Алексей Жеребков. На 15 юли 1877 г. руските сили са принудени да се оттеглят заради настъпление на части от Западната османска армия (командир Рифат паша). Градът е подложен на разграбване и унищожение. Избити са над 1500 мирни жители. Сслед отблъскването на атаките на Сюлейман паша при Шипченския проход, руският главен щаб решава да се превземе Ловеч. Задачата е възложена на генерал-майор Александър Имеретински с отряд, състоящ се от 25 батальона, 15 казашки сотни и 98 оръдия. На 22 август руските части, разделени на две колони, под командването на генерал-майор Михаил Скобелев и генерал-майор Владимир Доброволски освобождават Ловеч. Признателните ловешки граждани увековечават освобождението си, като на хълма „Стратеш“ поставят Белия паметник и Черния паметник.
След Освобождението
По време на Освобождението населението намалява драстично. Значителни са жертвите сред българското население в хода на бойните действия в Руско-турската война (1877-1878). Повечето турци се изселват. Непосредствено след Освобождението свободен Ловеч наброява едва 4500 души.Турците за отмъщение убиват 4000 а те са били 4 500 българи за една нощ биват обезглавени от турския башибозук на армията в периода за 500 години в Ловеч са избити около 20 000 българи

В рeзултат от войната се създава системата на местното българско управление. То се осъществява от Ловешката градска община. Първи изборен кмет на Ловеч е Иван Драсов. През първите 22 години на свободна България Ловеч е окръжен център за Ловешка, Троянска и Тетевенска околия. От 1901 г. е околийски център.
МАтериалите по текста са взети от:http://bg.wikipedia.org/wiki/

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Please leave these two fields as-is: